4 jun 2008, 11:54

След миг от угаснала сълза 

  Poesía » De amor
958 0 2

Мечтая те... до мен да те притисна,
да впивам устните си в твоите!
Години любовта ми не утихна...
до мен си в мечтите... в мислите!

Желая те... и колко пъти те посрещах
пред моя праг с протегнати ръце
и любех те... в мене те усещах,
като част от мен... от моето сърце!

 

А колко пъти тръгва си...
назаде гледах с години!
Очаквах да се върнеш ти
и пак в обятията ми да си, Любими!

 

 

Да, връщаше се - променен!
Ала сърцето ми трепери всеки път!
Обичах те - като през първия ни ден -
изгаряше душата, женската ми плът!

 

Сега отново чакам да се върнеш
и тръпна от аромата ти да се опия!
Да те обичам, па макар и да си тръгнеш!
Сърцето си ти давам - на тепсия!

И зная - пак ще съм сама...
отново в очакване ще бъдат дните ми!
Ала след миг от угаснала сълза
ще зная, че обичала съм истински...

© Миа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И докога така?Това е половин живот-любов.Стихът е много хубав1
  • Любовта ти е прекрасна, но дали можем да кажем същото и за неговата?! Заслужаваш много повече! Спри да чакаш и намери човека, който ще те обича също толкова много, колкото и ти можеш да обичаш! Поздрав и прегръдка за прекрасния стих!
Propuestas
: ??:??