След сто години обич

16 сент. 2008 г., 20:14

Поэзия » Любовная

662 0 6

След сто години обич и обвързаване
не се намират чувства девствени.
Вече няма за какво да бързаме,
защото всичко е посредствено.

Онази, лудата любов не се усеща,
превърнала се е във разговор.
Понякога, не доста често,
си спомняме какво бе щастие.

И думите си знаем, и преструвките.
Май няма със какво да се излъжем.
А устните, рисуващи целувките,
до болка са познати и изтъркани.

Но въпреки това спокойни лягаме,
във сънища памучни се унасяме.
Добре, че някога сме станали приятели,
да можем днес да се понасяме.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-01-06T15:36:16+02:00

Невероятно добре казано!
Поздравления!
Вил (Виолета Зашева)

2010-01-06T15:29:14+02:00

Уау! Браво!
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2010-01-05T23:39:14+02:00

Боже,
сякаш си живяла 100 години,
а не 20!!!!!*

Талант и мъдрост!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-09-21T19:09:11+03:00

На Петка-спагетка... прегръдки!
Много ми хареса стиха ти, миличката ми!
petka-spagetka

2008-09-17T10:16:13+03:00

Радвам се да го чуя В крайна сметка всеки пише за това,което го вълнува и което му се случва.
Sorbus (Пенко Пенков)

2008-09-16T23:42:33+03:00

Първо!
Петка-Спагетка... СТРАШНО МИ ХАРЕСА!!!
Второ!
Странна тема за 19 години. Обикновено на твоята възраст пишат за РАЗБИТИ СЪРЦА. Изненадан съм изключително приятно!
Трето!
Много ми харесва самото стихотворение. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!