След сто години обич
След сто години обич и обвързаване
не се намират чувства девствени.
Вече няма за какво да бързаме,
защото всичко е посредствено.
Онази, лудата любов не се усеща,
превърнала се е във разговор.
Понякога, не доста често,
си спомняме какво бе щастие.
И думите си знаем, и преструвките.
Май няма със какво да се излъжем.
А устните, рисуващи целувките,
до болка са познати и изтъркани.
Но въпреки това спокойни лягаме,
във сънища памучни се унасяме.
Добре, че някога сме станали приятели,
да можем днес да се понасяме.
