Изтрих сенките под очите си
аз не страдам вече
по дълбоките ти очи,
в които плуват остатъците от любов.
Прибрах душата си в прашния куфар,
напълних го с всяко парченце от спомена за усмивката ти,
криеща в себе си неутолима болка.
Заших пукнатините по сърцето си с най-острите игли
и те заключих вътре.
Изтрих кръвта с ръце, пареща всеки отпечатък.
Аз не страдам вече.
Залепих по кожата си нов слой светлина ...