Изтрих сенките под очите си

аз не страдам вече 

по дълбоките ти очи, 

в които плуват остатъците от любов.

Прибрах душата си в прашния куфар,

напълних го с всяко парченце от спомена за усмивката ти, 

криеща в себе си неутолима болка.

Заших пукнатините по сърцето си с най-острите игли

 и те заключих вътре.

Изтрих кръвта с ръце, пареща всеки отпечатък.

Аз не страдам вече. 

Залепих по кожата си нов слой светлина

за да прикрия следите ти,

лежащи тихо в черните дупки,

които изсмукват живота от мен.

Издрах с нокти името ти по стените,върху които стоя 

и ме е страх да скоча в мрачно синята бездна.

Изгоних мечтите и любовта, и страстта.

Аз не страдам вече...

.... аз изгасвам

с всеки полъх съм по-сломена,

с всяка въздишка по-ранена.

И чувствам присъствието ти по кожата си,

оцветена с изсъхнала кръв от последното ти заминаване.

Аз не страдам вече, 

аз изгасвам

с всеки полъх, с всяка въздишка...