5 февр. 2021 г., 07:45

След теб

956 2 5

 

 

 

Не искам нищо!

Разбираш ли?

Нищо.

Освен тишината на моя покой.

Освен краткия стон на закъсняла въздишка,

предусещаща лъч след порой...

Нищо.

Разбираш ли?

Нищо не искам!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, че ме посетихте, приятели!
    Георги, няма заплаха...просто отчаяние...Благодаря, че хареса!
    Скити, когато нямаш избор и нищото е избор...
    Т.Т., благодаря ти, че ме посещаваш. Оценявам го!
    Младене, прав си както винаги... Нищото е всичкото, което ни остава след Края. Благодаря ти!
  • Нищо, но с ранг на почти всичко!
    Така или иначе всичко ще ни бъде отнето. Рано или късно. Всичко!!!
    Драматичен и очарователен стих, Ангелина!
  • Хубав стих!
  • "Нищо не искам!", а кънти от копнеж!
    Няколко думички, а казват толкова много...
  • Заплахата "Нищо не искам!" говори много и плашещо.
    Сериозно - хареса ми.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...