10 мар. 2008 г., 10:45

Следа 

  Поэзия
648 0 15

На брега на реката те срещам отново.

Закътана в мене, посребрена мечта.

Само птицата в полет отдавна я няма,

със криле от жарава

белязала мойта съдба.

От заревото на твойта позлата

взела първа целувка,

аз пак ще мълча.

И в прегръдката нежна на мрака,

ще си поплача,

както никога досега.

А от светлините на стария кораб

ще скрия сълзите,

за да ме помни с усмивка,

когато посреща деня.

На разсъмване, взела дъха от вълните,

ще съм пречистила в тебе свойта душа.

И така ще те нося до гроба във мене.

Ще ме топлиш във дните,

когато отново тъжа.

И по пътя нелек

ще ме водиш до края,

за да те сбъдна и оставя след мене следа.

 

Т.К.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??