Следа
На брега на реката те срещам отново.
Закътана в мене, посребрена мечта.
Само птицата в полет отдавна я няма,
със криле от жарава
белязала мойта съдба.
От заревото на твойта позлата
взела първа целувка,
аз пак ще мълча.
И в прегръдката нежна на мрака,
ще си поплача,
както никога досега.
А от светлините на стария кораб
ще скрия сълзите,
за да ме помни с усмивка,
когато посреща деня.
На разсъмване, взела дъха от вълните,
ще съм пречистила в тебе свойта душа.
И така ще те нося до гроба във мене.
Ще ме топлиш във дните,
когато отново тъжа.
И по пътя нелек
ще ме водиш до края,
за да те сбъдна и оставя след мене следа.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
прекрасен стих
