10 авг. 2013 г., 21:02

Следа

513 0 3

Малка свещичка съм! Изпратена, за да се храни с мрак!

Скромно цвете, превръщащо вонята в аромат!

Осъмвам с първи слънчеви лъчи

и чакам вечер Луната да ме приспи.

Къпя се в дъжда и сред листа се крия!

Животът сред света за мен е бяла магия!

Знам, че след време, когато си ида,

ще остане следа...

Като звезден прашец!

Нежна, цветна, уханна и светла пътека!

Такава следа трябва да оставя човека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...