Следа
Малка свещичка съм! Изпратена, за да се храни с мрак!
Скромно цвете, превръщащо вонята в аромат!
Осъмвам с първи слънчеви лъчи
и чакам вечер Луната да ме приспи.
Къпя се в дъжда и сред листа се крия!
Животът сред света за мен е бяла магия!
Знам, че след време, когато си ида,
ще остане следа...
Като звезден прашец!
Нежна, цветна, уханна и светла пътека!
Такава следа трябва да оставя човека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Даа... Няма опасност да остана гладна. Много мрак има за ядене! 