Следа
Дали може вината, която поглъща света,
да остави невинна душа?
И детето, което виновно сега
гледа сивия прах на нощта,
да остане дете дори в сутринта,
след нощта, разрушила света?
Непробудно то спи във безмерния мрак,
не сънува дори светлина.
И сенки в съня му прогонват деня -
то безтленно лети в самота.
Прокопава тунел в таз невинна душа
минало - бъдно сега!
И оставя следа в таз невинна душа
безкопнежният мрак на нощта!
© Зорница Йорданова Все права защищены