Следа
Следа
Аз съм
на другия край на отсечката.
Усещаш ли
паметта помежду ни.
Онази исконната, вечната...
... до безкрайност
обтегната струна...
И макар че
на смърт сме обречени -
от любовта ни
тук ще остане,
по скалистото наше поречие,
следа щастлива
от нашите рани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Кънчев Все права защищены
