10.04.2014 г., 11:09

Следа

1.2K 0 12

                                  Следа

 

        Аз съм 

        на другия край  на отсечката.

        Усещаш ли

        паметта помежду ни.

        Онази исконната, вечната...

        ... до безкрайност

                                      обтегната струна...

        

        И макар че

        на смърт сме обречени - 

        от любовта ни

        тук ще остане,

        по скалистото наше поречие,

        следа щастлива

        от нашите рани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "от любовта ни
    тук ще остане,
    по скалистото наше поречие,
    следа щастлива
    от нашите рани."
    ...........................................
    Оригинален стих, уникални метафори и
    много красиво послание! ПОЗДРАВИ!
  • Ние сме като стъпки в пясъка, а любовта ни е като слънцето.... Морските вълни ще заличат стъпките, но слънцето винаги ще изгрява! Подавам ти ръка за поздрав, Милко!
  • Обречени на смърт, ще живеем вечно с любовта си.
    Чудесно!
    Христос восскресе!
  • накара ме да си припомня нещо старо от Владимир Башев:
    "...Ний не щем нито славата, ни участта
    на големите гении!
    Нас ни стига признателността
    на едно поколение..."
  • Следите остават....
    Поздрав, Милко!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...