Следа
Следа
Аз съм
на другия край на отсечката.
Усещаш ли
паметта помежду ни.
Онази исконната, вечната...
... до безкрайност
обтегната струна...
И макар че
на смърт сме обречени -
от любовта ни
тук ще остане,
по скалистото наше поречие,
следа щастлива
от нашите рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Кънчев Всички права запазени
