В очите заспива умореният град.
Душите ни се галят влюбено.
Като деца сред звезден водопад -
все търсим спомени изгубени.
В ласкав мрак нощта ни крие.
Оставя времето в нас следи.
И пазим мига с дъха си ние.
Под плащ от падащи звезди.
© Мимо Николов Все права защищены
Всички стихове са чудесни!
Поздрави!!!