9 янв. 2012 г., 00:13

Следобед

960 0 1

те поискаха да летят, пуснахме ги
на свобода, ей така за щастие -
погледите ни, от които прехвърчат
злато, коприна, седефени пируети на
акации и дървета шеа, полетяха везните,
рибата-меч, пластилиновите човеци,
хайлайфът на резките ми грехове и
мисли, добрият Фродо, принцеса
Виктория, гласпапирът на Лунния рог,
вафлените фунийки на банановия
сладолед, каменните гости,
но аз нямам нищо против, нека
да летят хроничните зигзаги от
картините на Кандински, парещите
лъчи на мрака, красавецът от
въздушния флот, метафорите
с техните вечни клаустрофобии.

Бон воаяж, каузи пердути,
фати моргани, китайски номера,
бон воаяж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...