9 ene 2012, 0:13

Следобед

  Poesía » Otra
962 0 1

те поискаха да летят, пуснахме ги
на свобода, ей така за щастие -
погледите ни, от които прехвърчат
злато, коприна, седефени пируети на
акации и дървета шеа, полетяха везните,
рибата-меч, пластилиновите човеци,
хайлайфът на резките ми грехове и
мисли, добрият Фродо, принцеса
Виктория, гласпапирът на Лунния рог,
вафлените фунийки на банановия
сладолед, каменните гости,
но аз нямам нищо против, нека
да летят хроничните зигзаги от
картините на Кандински, парещите
лъчи на мрака, красавецът от
въздушния флот, метафорите
с техните вечни клаустрофобии.

Бон воаяж, каузи пердути,
фати моргани, китайски номера,
бон воаяж!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...