По Ана Ахматова

За да ме искаш, за да ме желаеш,

ти, истинска, от пръст ме сътвори.

От пот и пясък, в пустинята ухаещ,

от кървав залез и чрез устните дори.

И с длани верни милвай ме, когато

задъхана, се спусна пак към теб.

Припомняй си отминалото лято,

и забрави суровия вертеп.

За да пребъде чувството вълшебно,

в очите ще стаим искри.

Разпалвам пламъче не за последно,

ти пресушаваш моите сълзи.

02.04.2008г.