Следовно
По Ана Ахматова
За да ме искаш, за да ме желаеш,
ти, истинска, от пръст ме сътвори.
От пот и пясък, в пустинята ухаещ,
от кървав залез и чрез устните дори.
И с длани верни милвай ме, когато
задъхана, се спусна пак към теб.
Припомняй си отминалото лято,
и забрави суровия вертеп.
За да пребъде чувството вълшебно,
в очите ще стаим искри.
Разпалвам пламъче не за последно,
ти пресушаваш моите сълзи.
02.04.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
