По Ана Ахматова
За да ме искаш, за да ме желаеш,
ти, истинска, от пръст ме сътвори.
От пот и пясък, в пустинята ухаещ,
от кървав залез и чрез устните дори.
И с длани верни милвай ме, когато
задъхана, се спусна пак към теб.
Припомняй си отминалото лято,
и забрави суровия вертеп.
За да пребъде чувството вълшебно,
в очите ще стаим искри.
Разпалвам пламъче не за последно, ...