Автор: Генка Богданова
Облегни се, мили, на моето рамо
и доверчиво с мен през живота върви!
Дори на света да сме двамата само
и пътека в тъмата да няма дори!
Ние с теб отдавна в едно сме се слели.
Ти си моето АЗ, а пък аз – туй си ТИ.
Двамата с теб общия път сме поели,
заедно срещаме радост, скръб и беди.
Общите грижи терзаят сърцата ни,
общите мисли гонят нощем покоя.
Имаме щастие общо – децата ни, ...