СЛОМЕНА ВОЛЯ

Стоящ на стълбите, отчаян,

заровил лице във бедните длани.

Моли се, на кого не знаещ,

само да го чуе някой...

Къде е неговият ангел,

сияйната сила, която го окуражава?

Къде са хилядите свещи,

припламващи във тъмнината?

Къде е неговата майка,

да го прегърне и целуне?

Къде е неговата вяра,

заключена навътре във душата...

Няма нерешим проблем,

няма несломима воля.

Трагедии се сменят със лицата.

Щастието му илюзорно.

Нека просто тихо да прошепне в тъмнината...

Сигурна съм, някой ще го чуе.

Ще се приближи със тиха стъпка

по челото да го целуне.

Да му подаде ръката бяла

и да го поведе.

Къде – нагоре, в небесата,

дето болката не съществува, не.