11 may 2008, 17:26

Сломена воля

  Poesía
1K 0 0

СЛОМЕНА ВОЛЯ


Стоящ на стълбите, отчаян,

заровил лице във бедните длани.

Моли се, на кого не знаещ,

само да го чуе някой...

Къде е неговият ангел,

сияйната сила, която го окуражава?

Къде са хилядите свещи,

припламващи във тъмнината?

Къде е неговата майка,

да го прегърне и целуне?

Къде е неговата вяра,

заключена навътре във душата...

Няма нерешим проблем,

няма несломима воля.

Трагедии се сменят със лицата.

Щастието му илюзорно.

Нека просто тихо да прошепне в тъмнината...

Сигурна съм, някой ще го чуе.

Ще се приближи със тиха стъпка

по челото да го целуне.

Да му подаде ръката бяла

и да го поведе.

Къде – нагоре, в небесата,

дето болката не съществува, не.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Кожухарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...