Слонски му работи
Стои на стената до зала „България”, навярно рисуван с шаблон, без никаква връзка с това полушарие, самотен и ивичест слон. Минават край него забързани хората към някаква своя си цел. Дори не го виждат. Навярно умората превръща ума им на гел. А той си мълчи в двуизмерно двуцветие. Дали пък не спи през деня? Или чака в някое друго столетие метална кранистка ръка да срине до тухла затвора му каменен, та весело вирнал хобот по жълтите плочки със зов темпераментен да влезе във своя живот. И всички пошепнати мои желания в ухото на стенния слон ще бликнат конфетно над хора и здания подобно на антициклон. Сред шумната глъч и лицата учудени, аз знам, ще намерят едно момиче, в което таят се разбудени мечтите от моя живот. А слонът тогава с небрежно-магически единствен хоботен замах накуп и напук на закони логически ще сбъдне, да, всяка от тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
