6 нояб. 2015 г., 23:40

Слова

516 0 0

                       СЛОВА

 

Денят е прекрасен и птичките пеят.

И слънце в небето щастливо пече.

А на земята хора странни се смеят

и времето някак различно тече.

 

Различно за тези, които се смеят.

Различно за онези там – другите –

От чийто очи сълзи горчиви се леят.

И кои ли са всъщност тук лудите?

 

Как болката на другия се разбира?

Сам не си ли минал и ти през това.

Очи затваря някой и вовеки заспива.

Болката не се ли описва със слова?

 

В книгата четеш за смъртен случай.

И филми някои  показват за това –

как някой си отива ей така трагично,

а в книгата описано е със слова!

 

Но тези думи не могат да опишат

истинската болка на един баща

загубил своето дете в престрелка

дори да не се намира във война.

 

Светът на моменти е толкова страшен.

Новият вестник прочел си сега.

Дали се чувстваш някак уплашен.

Ужасът предава ли се със слова?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ане Лим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...