Nov 6, 2015, 11:40 PM

Слова

  Poetry » Other
518 0 0

                       СЛОВА

 

Денят е прекрасен и птичките пеят.

И слънце в небето щастливо пече.

А на земята хора странни се смеят

и времето някак различно тече.

 

Различно за тези, които се смеят.

Различно за онези там – другите –

От чийто очи сълзи горчиви се леят.

И кои ли са всъщност тук лудите?

 

Как болката на другия се разбира?

Сам не си ли минал и ти през това.

Очи затваря някой и вовеки заспива.

Болката не се ли описва със слова?

 

В книгата четеш за смъртен случай.

И филми някои  показват за това –

как някой си отива ей така трагично,

а в книгата описано е със слова!

 

Но тези думи не могат да опишат

истинската болка на един баща

загубил своето дете в престрелка

дори да не се намира във война.

 

Светът на моменти е толкова страшен.

Новият вестник прочел си сега.

Дали се чувстваш някак уплашен.

Ужасът предава ли се със слова?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ане Лим All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...