2 июн. 2016 г., 12:30

Случайна среща

1.2K 0 0

Пак обърна целия ми свят.
Ей така, за няколко минути. Две?
Какъв си ти? Не може да си опиат.
Откъде пък този път се взе...

 

От толкова места ти как
празното точно до мене избра?
Сядаш, без дума, без знак.
И чакаш сигурно да разбера.

 

Усетих, даже знаех, че си ти. 
Нелогично просто ми се стори.
Често пъти точно твоите очи
търсих неуспешно в други хора.

 

А сега не бе поредната шега,
която съдбата често рисува.
Беше ти и още не знаех как,
но нямаше време това да умувам.

 

Гледах те просто и слушах,
но вътрешно друго си мислех –
как за секунда в теб да се сгуша.
Нищо друго в момента не исках.

 

Пак за кратко всичко взе ми.
Ей така, за две спирки време.
Откъсна ме от драми и проблеми.
С поглед проследи ме и изчезна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчице Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...