Пак обърна целия ми свят.
Ей така, за няколко минути. Две?
Какъв си ти? Не може да си опиат.
Откъде пък този път се взе...

От толкова места ти как
празното точно до мене избра?
Сядаш, без дума, без знак.
И чакаш сигурно да разбера.

Усетих, даже знаех, че си ти. 
Нелогично просто ми се стори.
Често пъти точно твоите очи
търсих неуспешно в други хора.

А сега не бе поредната шега,
която съдбата често рисува.
Беше ти и още не знаех как,
но нямаше време това да умувам.

Гледах те просто и слушах,
но вътрешно друго си мислех –
как за секунда в теб да се сгуша.
Нищо друго в момента не исках.

Пак за кратко всичко взе ми.
Ей така, за две спирки време.
Откъсна ме от драми и проблеми.
С поглед проследи ме и изчезна.