17 мая 2007 г., 21:35

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

856 0 0
Обич, щастие, цигулката на две.
Кога? Къде? И как?
Защо се случи?
Дяволчето малко
така бързо го научи!

Усмихваш се.
Усмихвам се и аз.
Поглеждаш ме,
говориш нежно
с всяка твоя дума
душата ми опива.
Засмивам се
на твоите шеги,
а ти не вярваш -
сън ли съм или мираж?!
О, не! Това е реалността.
Дълбока, тайнствена,
красива.
Съмняваш се, нали?
Мислиш ме за блудкава,
страстна, дори нещастна.
Не вярваш на очите си.
Истинска съм си.
Малко като мене
останаха да пазят
къта романтичен.
Да. Романтичка,
която те ухажва,
стои изправен до теб.
Не се страхувам
от нищо и никого!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Момчилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...