17.05.2007 г., 21:35

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

851 0 0
Обич, щастие, цигулката на две.
Кога? Къде? И как?
Защо се случи?
Дяволчето малко
така бързо го научи!

Усмихваш се.
Усмихвам се и аз.
Поглеждаш ме,
говориш нежно
с всяка твоя дума
душата ми опива.
Засмивам се
на твоите шеги,
а ти не вярваш -
сън ли съм или мираж?!
О, не! Това е реалността.
Дълбока, тайнствена,
красива.
Съмняваш се, нали?
Мислиш ме за блудкава,
страстна, дори нещастна.
Не вярваш на очите си.
Истинска съм си.
Малко като мене
останаха да пазят
къта романтичен.
Да. Романтичка,
която те ухажва,
стои изправен до теб.
Не се страхувам
от нищо и никого!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Момчилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...