Случайно
Най-внезапно, даже без причина,
непознат мъж днес ми се усмихна.
За секунди с мене се размина.
Светъл лъч проблесна и притихна.
Нарушил покоя ми случайно,
той отнесе всичките ми мисли.
И мечта красива и потайна
подир него мигом се разлисти.
Чувствен ли е? Нежно ли целува?
Как ли галят дланите му в мрака?
От какво се натъжава и вълнува?
Верен ли е и какво очаква?
А фантазията ми непозволено
го рисуваше над мен надвесен,
или във прегръдка, вдъхновена
от любимата ми бавна песен.
Спуснах си ресниците-решетки,
да заключа образа нетраен.
Исках го със всяка своя клетка
в оня миг случайно неслучаен.
Носех го в ума си като болка,
като белег страшен от горено.
Колко много дни го търсех, колко...
А той бил някъде около мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
