Прогледна слепецът, за жалост, в България беше роден.
 Току що прогледнал, нахалост, тоз дар изгърмя на проблем.
Бе слушал живота в страната, подготвен за цифров сигнал,
за по-ясен звук в тъмнината и по-малко шумен квартал.

Отвори очи и наказан, почувства се мигом от Свише.
Във БГ се чувстваш помазан "братчед" или с купено висше.
Веч взрящ без парици за лебец отиде за помощи "Бреееей!
Че ти си си здрав накъде бе! Върви за стотинки робей!"

Видя се човечеца в чудо, на възраст, без връзки, самотен.
Поогледа последно площада, побегна към вкъщи и потен
отвори хладилника с вяра, но нищото рязко го секна
със сълзи сефте си поплака и камъка в него олекна.

В главата си чуваше "долу","оставка" и "мафия" бяха
последните лозунги с други - съда на сълзите преляха.
 "За родино май си е "екстра", да бъдеш нормален наследник
на Ханово родно наследство" помисли си нашия клетник.

"Отказвам да виждам човеци, на лизинг живущи за тея
 с пари дето пълнят тюфлеци, да оцеляваме, те да се смеят.
 И бандата с тези глупаци отказвам да гледам от ниско,
 Олимп ли си мислят е техен, аз виждам от час но ми писва"

Така разсъждаваше просто и просто отново поплака,
 ей тъй, да запомни плача си и с бузата топлата влага
затвори очи и опипом, с привичка намери целта си
отвори, извади и рязко, башмайсторски стори греха си.

Годината мина и втора, блед спомен е този герой.
отказал да вижда на брата, как брата налита на бой.
"Око за око" но това ли, е нужното тук да сме хора
 да чакаш на каса за кокъл, за пиле да бъдеш в затвора.

 Простакът повел ний слепците той с двете си здрави очи
заслушан в шума на парите, загледан в мълчащи усти.
Същ кърлеж на гръб на препатил, опитал от всичко народ,
народ примирил се с мечтата за що годе достоен живот.