Aug 17, 2013, 5:17 PM

Сляпо щастие

  Poetry » Civic
1K 0 1

Прогледна слепецът, за жалост, в България беше роден.
 Току що прогледнал, нахалост, тоз дар изгърмя на проблем.
Бе слушал живота в страната, подготвен за цифров сигнал,
за по-ясен звук в тъмнината и по-малко шумен квартал.

Отвори очи и наказан, почувства се мигом от Свише.
Във БГ се чувстваш помазан "братчед" или с купено висше.
Веч взрящ без парици за лебец отиде за помощи "Бреееей!
Че ти си си здрав накъде бе! Върви за стотинки робей!"

Видя се човечеца в чудо, на възраст, без връзки, самотен.
Поогледа последно площада, побегна към вкъщи и потен
отвори хладилника с вяра, но нищото рязко го секна
със сълзи сефте си поплака и камъка в него олекна.

В главата си чуваше "долу","оставка" и "мафия" бяха
последните лозунги с други - съда на сълзите преляха.
 "За родино май си е "екстра", да бъдеш нормален наследник
на Ханово родно наследство" помисли си нашия клетник.

"Отказвам да виждам човеци, на лизинг живущи за тея
 с пари дето пълнят тюфлеци, да оцеляваме, те да се смеят.
 И бандата с тези глупаци отказвам да гледам от ниско,
 Олимп ли си мислят е техен, аз виждам от час но ми писва"

Така разсъждаваше просто и просто отново поплака,
 ей тъй, да запомни плача си и с бузата топлата влага
затвори очи и опипом, с привичка намери целта си
отвори, извади и рязко, башмайсторски стори греха си.

Годината мина и втора, блед спомен е този герой.
отказал да вижда на брата, как брата налита на бой.
"Око за око" но това ли, е нужното тук да сме хора
 да чакаш на каса за кокъл, за пиле да бъдеш в затвора.

 Простакът повел ний слепците той с двете си здрави очи
заслушан в шума на парите, загледан в мълчащи усти.
Същ кърлеж на гръб на препатил, опитал от всичко народ,
народ примирил се с мечтата за що годе достоен живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлин Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...