Слънцето с лъчите си ме гали,

любовта му сякаш искаше да споделя,

а аз си мислех само с колко много го деля.

Дърпах се и криех се във сенките,

чаках го да ме намери, въпреки това...

а то просто си стоеше и си грееше

сякаш съм поредната жена.

Така и ти си мойто слънце,

огряваш всички ден след ден,

а аз тайничко си се надявам,

че искаш само мен.

Но се примирявам и мълча си,

стоя си тиха и смирена като зрънце,

а ти винаги ще си останеш това далечно слънце!