Слънце
869
0
0
Слънцето с лъчите си ме гали,
любовта му сякаш искаше да споделя,
а аз си мислех само с колко много го деля.
Дърпах се и криех се във сенките,
чаках го да ме намери, въпреки това...
а то просто си стоеше и си грееше
сякаш съм поредната жена.
Така и ти си мойто слънце,
огряваш всички ден след ден,
а аз тайничко си се надявам,
че искаш само мен.
Но се примирявам и мълча си,
стоя си тиха и смирена като зрънце,
а ти винаги ще си останеш това далечно слънце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иви Все права защищены
