Apr 5, 2012, 5:15 PM

Слънце 

  Poetry
597 0 0

Слънцето с лъчите си ме гали,

любовта му сякаш искаше да споделя,

а аз си мислех само с колко много го деля.

Дърпах се и криех се във сенките,

чаках го да ме намери, въпреки това...

а то просто си стоеше и си грееше

сякаш съм поредната жена.

 

Така и ти си мойто слънце,

огряваш всички ден след ден,

а аз тайничко си се надявам,

че искаш само мен.

Но се примирявам и мълча си,

стоя си тиха и смирена като зрънце,

а ти винаги ще си останеш това далечно слънце!

© Иви All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??