Слънчев дъжд е любовта ми
Слънчев дъжд е любовта ми,
може би е топъл стих,
тя е шепот, който мами
и е вятър странно тих.
Тя е ласка на луната,
омагьосала нощта,
тя е спомен на тревата,
стъпките на пролетта.
Носи тайна във сърцето
и целувки на вълна,
тя сълза е по лицето
и е мека тишина.
Кой ли пътник ще я стигне,
кой ли скитник я рани,
като залез ще намигне
на неверните очи.
На душата зажадняла
ще изпрати нежен зов,
тя е птица отлетяла
някъде към изгрев нов.
Слънчев стих е любовта ми
и е дъжд от светлина,
кой ли странник ще примами
със усмивка на жена.
Живка Юрукова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Юрукова Все права защищены
