Слънчев дъжд е любовта ми
Слънчев дъжд е любовта ми,
може би е топъл стих,
тя е шепот, който мами
и е вятър странно тих.
Тя е ласка на луната,
омагьосала нощта,
тя е спомен на тревата,
стъпките на пролетта.
Носи тайна във сърцето
и целувки на вълна,
тя сълза е по лицето
и е мека тишина.
Кой ли пътник ще я стигне,
кой ли скитник я рани,
като залез ще намигне
на неверните очи.
На душата зажадняла
ще изпрати нежен зов,
тя е птица отлетяла
някъде към изгрев нов.
Слънчев стих е любовта ми
и е дъжд от светлина,
кой ли странник ще примами
със усмивка на жена.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени
