2 дек. 2015 г., 09:37

Слънчева

908 1 4

Слънчева

 

Теб слънцето ли те роди?

От него ли си взела светлината?

Усмивката ти- слънчеви лъчи.

С коси- от ореола на луната.

 

Нежно ми говориш във нощта.

Това умеят го звездите,

шепнещи във нощни небеса,

а шепотът им, право във гърдите.

 

И с шепот във сърцето ми крещят.

Обичай я! Тя слънчево дете е!

Децата слънчеви умеят да летят.

Готова е във полета и теб да вземе.

 

Не се страхувай, че ще изгориш.

Дори гореща, не изгаря любовта.

С любов такава ще се възродиш,

тъй както феникса от пепелта.

 

Хвани ръката й! И с нея полети!

Не питай за къде. За колко време...

Винаги вселенски спътник й бъди!

И слънцето ще грее в нея, в тебе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...