28 мая 2021 г., 18:29

Слънчеви кичури

408 2 7

Мъглата майска много ми хартиса,

от сивото се скривам в сладко лято,

денят ме гледа – млад и нестъписан

и хуква с мен, смехът ни е награда. 

 

Рисуваме небе на точки златни,

тревите ни люлеят като люлки,

на ягоди ни шепне аромата,

щурците търсят влюбено цигулки.

 

Променя се света невероятно,

минутите на щастие ухаят,

дори мъглата диша вече лятно,

с кичури слънчеви изгря накрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пролетта ни събужда за живот, Роси! Радвам се, че си тук

    Слънчево и топличко,
    весело и обличко,
    шепи пълня с лято -
    истинско и свято.
    Нека да е лятооо, Скитнице!
  • Много слънчево и топличко! Нека да е лятоооо
  • Обожавам пролетт! Толкова живот има в нея! Както и в стиха ти!🙂
  • Слънчево, горещо,
    туй любимо нещо!
    Нека да е лятооо, Деа!
  • Нека да е лятоооо!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...