28 мая 2021 г., 18:29

Слънчеви кичури

403 2 7

Мъглата майска много ми хартиса,

от сивото се скривам в сладко лято,

денят ме гледа – млад и нестъписан

и хуква с мен, смехът ни е награда. 

 

Рисуваме небе на точки златни,

тревите ни люлеят като люлки,

на ягоди ни шепне аромата,

щурците търсят влюбено цигулки.

 

Променя се света невероятно,

минутите на щастие ухаят,

дори мъглата диша вече лятно,

с кичури слънчеви изгря накрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пролетта ни събужда за живот, Роси! Радвам се, че си тук

    Слънчево и топличко,
    весело и обличко,
    шепи пълня с лято -
    истинско и свято.
    Нека да е лятооо, Скитнице!
  • Много слънчево и топличко! Нека да е лятоооо
  • Обожавам пролетт! Толкова живот има в нея! Както и в стиха ти!🙂
  • Слънчево, горещо,
    туй любимо нещо!
    Нека да е лятооо, Деа!
  • Нека да е лятоооо!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...