Слънчеви очи
В тишината на нощта
вървя из тревата,
поглеждам мигом в небесата
и виждам как усмихва се Луната.
Продължавам да крача напред
и мисълта ми литва към теб,
така неусетно слънце изгрява,
чува се градската врява.
Усещам парфюма ти лек,
чувам гласа ти - звучен и мек,
изведнъж се обръщам, а те няма до мен
и все пак те чувам като далечен рефрен.
Без тебе аз не мога да живея,
за искрените ти слова копнея,
покорена съм от истинските ти очи,
сякаш облени от слънчеви лъчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
