Слънчеви очи
В тишината на нощта
вървя из тревата,
поглеждам мигом в небесата
и виждам как усмихва се Луната.
Продължавам да крача напред
и мисълта ми литва към теб,
така неусетно слънце изгрява,
чува се градската врява.
Усещам парфюма ти лек,
чувам гласа ти - звучен и мек,
изведнъж се обръщам, а те няма до мен
и все пак те чувам като далечен рефрен.
Без тебе аз не мога да живея,
за искрените ти слова копнея,
покорена съм от истинските ти очи,
сякаш облени от слънчеви лъчи.
© Мария All rights reserved.
