20 февр. 2010 г., 21:41

Слънчице

906 0 0

Обичам слънцето да виждам, 

как свети в твоите очи, 

и ти щастлива да се смееш

на цветя, птички и треви.

Усмивката ти е блажена, 

вятър във косите ти шуми

и аз чакам със надежда,

щастие голямо за всички да си ти .

Вечер със звездите те целувам, 

и желая в сънищата ми да идваш ти -

кат красива пеперуда.

Мъничка си ти,

а как да те докосна, ми кажи, 

като не искам да съборя, 

прашеца по твоите крилца -

защото в него е втъкана

твоята съдба.

Лъжа е туй, 

че само в приказките има фея, 

тя е тук, до мен сега, 

описана на този лист, 

във миг на мъка, 

радост и тъга, 

във миг на спомени 

                     надежда

                     самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...