Слънчогледи
989
0
3
Когато цъфна слънчогледът,
забрави за безмилостните дни
и пак усмихна се, погледно ведро
на новороденото реакциите подобри.
Целуна утрото, прегърна тя зората
и в танца буен на луната
призна, че в самотата бе загубена.
На утринта разцъфна, вкуси въздуха
и някак пак с усмивка остави
щипчица прашец за още спящите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива Все права защищены
