Когато цъфна слънчогледът,
забрави за безмилостните дни
и пак усмихна се, погледно ведро
на новороденото реакциите подобри.
Целуна утрото, прегърна тя зората
и в танца буен на луната
призна, че в самотата бе загубена.
На утринта разцъфна, вкуси въздуха
и някак пак с усмивка остави
щипчица прашец за още спящите.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up