Слънчогледи

Poetry

984 0 3

Когато цъфна слънчогледът,

забрави за безмилостните дни

и пак усмихна се, погледно ведро

на новороденото реакциите подобри.

Целуна утрото, прегърна тя зората

и в танца буен на луната

призна, че в самотата бе загубена.

На утринта разцъфна, вкуси въздуха

и някак пак с усмивка остави

щипчица прашец за още спящите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

извинявам се ... погледно ведро... го разбрах... ама... другото верно ми е като от учебник по медицина

2008-04-19T15:04:39+03:00
la_dame (Стефка Тодорова)

Що пък да не е акушерка?!

2008-04-19T14:19:23+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

"на новороденото реакциите подобри."??? да не учиш медицина?... погледно?... може би погледна?...или ако не запетайка след ..погледно ........... И коя е лирическата?Това "новородено" откъде,как и защо?

2008-04-19T11:18:57+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0