Ivy^J (Ива)
6 6
Apr 19, 2008, 9:27 AM

Слънчогледи 

  Poetry
831 0 3
Когато цъфна слънчогледът,
забрави за безмилостните дни
и пак усмихна се, погледно ведро
на новороденото реакциите подобри.
Целуна утрото, прегърна тя зората
и в танца буен на луната
призна, че в самотата бе загубена.
На утринта разцъфна, вкуси въздуха
и някак пак с усмивка остави
щипчица прашец за още спящите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива All rights reserved.

Random works
: ??:??