rumbic (Руми)
329 4733
21 дек. 2016 г., 00:08

Смирение 

  Поэзия
855 5 11

На удара със удар не отвръщай,

със гладния разделяй своя хляб,

на вярата крилете не прекършвай,

презряния обичай като брат!

 

В пустинята - вода раздавай

сам Бог ще знае за това

и никога недей забравя -

пред Него, равни сме в света!

 

Обидата в омраза не превръщай,

на слепия - подай ръка

а вечер тихо се завръщай

във дом, наречен "Доброта"!

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това, което най-много ни трябва сега... Поздравления, Руми и светла, красива Нова Година!
  • Руми,пътят към "Добротата" е смирението.Но всяко нещо си има цена.А тя е изкуплението.То е да даваш без да вземаш.А на къде ни води нашият друм?
    Нека поне в празничните дни в душите ни има смирение!
  • Благодаря ви от сърце, че се отбихте при мен, мили хора! Пожелавам ви светли празнични дни!
  • Смирението е висша добродетел, много хора го бъркат с примирението, а те нямат нищо общо. Да смириш егото, гордостта си, самочувствието, гнева... с това започва пътят към Доброто!
  • ...Обидата в омраза не превръщай,
    на слепия - подай ръка...
    Чудесен стих, Руми!...Поздравления!...
  • Смирени и добри в навечерието на Коледа, хубав призив. Поздрави!
  • Това със смирението не е точно в моята философия но иначе прекрасно си го написала. Браво!
  • Чудесен стих и прекрасен финал, Руми!
  • Руми,пишеш страхотно много ми хареса!Да се смирим!Силен финал, браво!:
    "вечер тихо се завръщай
    във дом, наречен "Доброта"!
  • Прекрасно е, Руми! Нека повече хора се смирят и бъдат по-добри! Поздрави!
  • Малко хора могат..., не по скоро малко хора искат да си дадат сметка, че да се бориш за един по добър живот, по - красив и по душевен, по великодушен, съпричастен, достоен, че това да си бунтар всъщност е да се смириш... защото бунта и смирението според едни се изключват взаимно, а според други тези неща са утопия. Но дори и да е така, какво от това? Утопията не е място, а усещане, което носим отвътре, така както животът не е цел, а път. Утопията никога не трябва да се достигне като място, защото пък тогава всичко ще е пеефектно и човек няма да има за какво да се бори, няма да има смисъл и всичко отново ще е лъжа...интересно е как и от двете страни всичко може да се окаже лъжа..., ако нямаме свободата и отговорността да избираме...
    Ти си от тези хора и творци Руми, които си дават сметка за всичко това. И стиховете ти го отразяват. Възхищавам ти се... Ти си както се казва голям човек с безкрайно голямо и топло сърце!
Предложения
: ??:??