14 нояб. 2009 г., 18:51

Смрадликова клонка

965 0 16

Бързам ли? – пред мен е дълъг ден –

в моите коси изгрява юли.

Ти пристъпваш някак уморен:

носиш пълни шепи зрели дюли.

 

В погледа ти, с есен натежал,

смрадликова клонка го подпали –

октомврийски - пъстрия воал.

Дъжд и вятър не гасят пожара.

 

С нестинарски ритми си пиян –

стъпя ли след теб, ще сме без памет.

Изтрезнелите се будят там,

дето раните не заздравяват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...