Бързам ли? – пред мен е дълъг ден –
в моите коси изгрява юли.
Ти пристъпваш някак уморен:
носиш пълни шепи зрели дюли.
В погледа ти, с есен натежал,
смрадликова клонка го подпали –
октомврийски - пъстрия воал.
Дъжд и вятър не гасят пожара.
С нестинарски ритми си пиян –
стъпя ли след теб, ще сме без памет.
Изтрезнелите се будят там,
дето раните не заздравяват.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
