Бързам ли? – пред мен е дълъг ден –
в моите коси изгрява юли.
Ти пристъпваш някак уморен:
носиш пълни шепи зрели дюли.
В погледа ти, с есен натежал,
смрадликова клонка го подпали –
октомврийски - пъстрия воал.
Дъжд и вятър не гасят пожара.
С нестинарски ритми си пиян –
стъпя ли след теб, ще сме без памет.
Изтрезнелите се будят там,
дето раните не заздравяват.