мукадес (Айше Рубева)
28 157
19 апр. 2011 г., 21:01

Смърт 

  Поэзия
845 0 4

В полумрака на тъжни мечти

блянове светли душата сънува,

мили слова в неспирен поток

шепнат негласно напукани устни.

 

Нечути остават и падат сломени,

без мисъл в кал се превръщат,

а нейде в бездната, свила глава,

забравен денят безутешен ги чака.

 

Сякаш демон мрачен и тъжен

навеки словата пленил е

и човекът, самотен и скръбен,

пустинен, без слънце останал.

 

Не раздяла сякаш ме стигна,

а безмълвие смъртно ме целуна,

черна невеста без теб душата,

печална на нощта пристана.

© Айше Рубева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??