В полумрака на тъжни мечти
блянове светли душата сънува,
мили слова в неспирен поток
шепнат негласно напукани устни.
Нечути остават и падат сломени,
без мисъл в кал се превръщат,
а нейде в бездната, свила глава,
забравен денят безутешен ги чака.
Сякаш демон мрачен и тъжен
навеки словата пленил е
и човекът, самотен и скръбен,
пустинен, без слънце останал. ...