Смърт от болестта любов
След тебе излязох навън и погледнах небето
и сякаш очаквах белите облаци да ми дадат някакъв знак.
Но слънцето заблестя точно там, където
ти бе ме заслепявал отново, и пак.
Аз стиснах очи разгневено и казах си:
"Не, ма*ка му, спри!",
но сълзите сякаш чуваха само гласът на сърцето,
който казваше:"Боли ме, много боли!"
Избликна една, а после две... и три...
а аз нервно си мислех: "Недей да се стичаш, недей ме предава и ти!"
В миг се сгромолясах и затворих аз очите си пак,
а когато след миг ги отворих вече всичко бе потънало в мрак.
Нямаше облаци, които знак да ми дадат,
нямаше ги и слънчевите лъчи, които блестят.
Беше останала само моята душа,
която беше се превърнала в прах от пепелта!
и сякаш очаквах белите облаци да ми дадат някакъв знак.
Но слънцето заблестя точно там, където
ти бе ме заслепявал отново, и пак.
Аз стиснах очи разгневено и казах си:
"Не, ма*ка му, спри!",
но сълзите сякаш чуваха само гласът на сърцето,
който казваше:"Боли ме, много боли!"
Избликна една, а после две... и три...
а аз нервно си мислех: "Недей да се стичаш, недей ме предава и ти!"
В миг се сгромолясах и затворих аз очите си пак,
а когато след миг ги отворих вече всичко бе потънало в мрак.
Нямаше облаци, които знак да ми дадат,
нямаше ги и слънчевите лъчи, които блестят.
Беше останала само моята душа,
която беше се превърнала в прах от пепелта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христиана Все права защищены
