След тебе излязох навън и погледнах небето
и сякаш очаквах белите облаци да ми дадат някакъв знак.
Но слънцето заблестя точно там, където
ти бе ме заслепявал отново, и пак.
Аз стиснах очи разгневено и казах си:
"Не, ма*ка му, спри!",
но сълзите сякаш чуваха само гласът на сърцето,
който казваше:"Боли ме, много боли!"
Избликна една, а после две... и три...
а аз нервно си мислех: "Недей да се стичаш, недей ме предава и ти!"
В миг се сгромолясах и затворих аз очите си пак,
а когато след миг ги отворих вече всичко бе потънало в мрак. ...