15 авг. 2007 г., 21:16

Смъртта на любовта ми...

1.2K 0 5
Кървава е вече люлката,
където аз и ти се срещнахме за първи път.

Увяхнали са и цветята на поляната,
където каза, че ме обичаш.

Красива любов беше,
но така се случи -
любовта ни приключи.

Сега от тази любов красота не остана,
сега има само една нелечима рана.

Спомен, който ще забравя,
спомен, който избледнява.

Мен вече ме няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението много ми хареса! Особено, защото не е по шаблон, а е истинско и от душа. Браво мила! Не слушай злите езици, те могат само да говорят и не хапят .
  • Еми добре е.Не е за оценка 4,40,по мое мнение е за 5 и нагоре,защото е много истинско.Нежно е и докосва,но може да се желае повече затова честната ми оценка е 5.


    Кървава е вече люлката,

    където аз и ти се срещнахме за първи път.

    Чисто е.
  • добре де яко е, знам го, но исках да видя как ще реагираш и разбира се ти реагира по най лошия начин, не си свикнала с неодобрението , а това е лошо
  • мила ти на 19 ли си или на 14
  • Мисля че , ако го збиеш ще стане по-добре...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...